Home Обща информация България

Вълк

Според българското законодателство сивия вълк (Canis Lupus L.) е вид чиито хабитат трябва приоритетно да се опазва, съобразно разпоредбите на мрежата Натура 2000 (видове от Приложение 2 на Закона за Биологичното Разнообразие (ЗБР) отбелязан със звезда (*)). Видът в България не е законово защитен. Включен е в Приложение 1 на Закона за Лова и Опазване на Дивеча и според него може да се ловува целогодишно.
Популацията на вълците в България драматично намаля през изминалия век, особено през 50те и 60те години заради масов контрол на хищниците (включително обявени награди и национално организирани отравяния със стрихнин). Като резултат вълците почти изчезват и само малки групи оцеляват в зоната на държавната граница в Родопите, Странджа и Краище.
Популацията започна възстановяването си в началото на 80те след като използването на стрихнин е забранено. В наши дни този вид обитава всички планински райони и повечето равнинни гори. Официалната „таксация” оценява популацията на 2000-1300 индивида но данните се събират основно с въпросници а не по единна научна методика. Затова се смята че числеността е преувеличена. Според експертната оценка популацията не надвишава 1000-1200 индивида. Зоната на разпространение обхваща над 25 000 км2, което е около 25% от територията на страната.

Кафява мечка

В началото на 20ти век мечката се е смятала за вредител и се е изплащала награда за убиването й. Като резултат към 1930 са останали около 300 индивида. След като видът е защитен в началото на 50те популацията отново нараства в резултат на ефективните мерки взети за опазване и намаляване на натиска от ловуване. През 80те комунистическото управление поставя мечката в листата на управляваните видове, като ловуването на национално ниво е било забранено освен за шепа политици и чуждестранни ловци. Това осигурило на вида високо ниво на защита макар и да е бил ловен вид. След 90те, след смяната на властта интензивният лов и бракониерство отново се увеличават, което подтиква Министерството на Околната Среда и Водите да обяви вида за защитен с изключение на индивидите причиняващи щети или които са опасни за хората. От 2002 кафявата мечка е строго защитен вид (включен в Приложение 3 на ЗБР) и местообитанията на вида трябва да се опазват приоритетно, и да се включат като част от мрежата Натура 2000 (вид от приложение 2 на ЗБР със *). Тук също така, изключения се правят само съобразно Европейското законодателство за премахване на проблемни мечки.
Българската популация на кафявата мечка в момента е разделена на две суб-популации с малка или без връзка помежду си – Рило-Родопска с около 300-500 индивида и Старопланинска с 100-200 индивида. Според изследване проведено от Сдружение за Дива Природа – Балкани, което включва теренна работа, разпространението на въпросници и моделиране на популацията, мечките са разпространени на около 10 500 км2 от територията на страната (около 10%) и популацията се оценява на 400-700 индивида. Официалната таксация през пролетта на 2009 година обяви 1021 мечки в страната. Подобно на таксацията на вълците таксацията не е достоверна, и научните работници, и природозащитниците я смятат за завишена.

Заплахи и проблеми

Анкетата проведена от СДП Балкани показва, че жителите в мечи и вълчи местообитания имат положително отношение към мечките но отрицателно към вълците. Заради ниската плътност на дивите копитни (причинено от прекомерно ползване заради бракониерство) и не ефикасната защита на домашните животни, вълците често използват антропогенни източници на храна. Добитъка се отглежда във вълчи местообитания и щетите от нападения са чести. Като резултат животновъдите искат от ловните власти да контролират (унищожат) вълците. Също така, примамки със стрихнин се поставят въпреки че е абсолютно забранено. Ловците обвиняват вълците за намалелия брой на дивеча без да взимат в предвид масовото бракониерство след 1989. Поради така изброените причини вълците все още се смятат за вредител, могат да се ловуват целогодишно и се плаща награда за всяко убито животно.
При мечките, само проблемните животни могат да се отстрелват като изключение. Наскоро приетия План за Действие за Кафявата Мечка в България позволява контролиран отстрел с цел по-добро управление, но тези регулации още не са въведени напълно. Всъщност, разрешителни се отпускат основно за целите на ловния туризъм а не за справяне с проблемни мечки. В България хората като цяло имат положително отношение, въпреки че мечката причинява щети на доамшните животни, кошерите и овошните насаждения.
Съшо така, много животни се убиват незаконно тъй като трофеят от мечка е рядко срещан и желан. Понякога случайно се убиват на лов за дива свиня, от уплаха , от любопитство (особено в райони с постоянно присъствие).
Като последствие отикономическата криза след политическите промени през 1989 и липсата на контрол има много високо ниво на дърводобив (законен и незаконен) и гъбарство, събиране на диви плодове и др.. Заради причиненото от това безпокойство много местообитания които могат да се използват от мечките биват избягвани. Като последствие за тях остава по-малко естествена храна, което кара отделни индивиди да търсят по-лесно достъпни източници като кошери и добитък. В същото време много ски курорти, спортни съоражения (ски писти, лифтове, голф игрища и др.), язовири, огради за интензивно отглеждане на дивеч, магистрали и др. се планират или вече съществуват във важни за мечките местообитания и коридори за преминаване. Всичко това разпокъсва местообитанието, което може да застраши значително популацията на мечката в България. За Централна стара планина изчислената „емкост на местообитанието” е за около 250 животни, и субпопулацията там е почти напълно изолирана. Подобна популация, ако напълно се изолира, не може да оцелее в дългосрочен план.

Credits: Kostadin Valchev

 

Credits: Aleksandar Dutsov

 

Credits: Aleksandar Dutsov